Balkan Culture

PROF. D.N. LYUBOMIR HALACHEV, "PORTRAIT OF THE UNKNOWN WOMAN"

Prof. Ph.D. Lyubomir Halachev presents his latest novel "Portrait of an Unknown Woman". The event will take place on November 29 (Tuesday) at 6:00 p.m. in the Auditorium of NATFIZ, 20 "St. Karadzha" Street.

IVAN GRANITSKI: It is certain that Lyubomir Halachev's new novel "Portrait of an Unknown Woman" will become an event in the life of modern Bulgarian literature. The author, who is well known to us from previous talented works, among which we must highlight the novel "Dreaming cinema", the collection of hunting stories "Memory of the Fox" and the brilliant journalism "Ninochka's Hat" now offers the intelligent audience a novel with an interesting and fascinating plot and loaded with multi-layered artistic inventions and ideas. The leitmotif of the novel is the eternal theme - the struggle for the creator's soul. Which path should be chosen - the path of power, affluence, self-indulgent materialism, or the path of deprivation, humility and selfless work. In the life and professional clash of two of his heroes - artists - the author recreates a magnificent picture of the complex and contradictory era from the 1950s to the end of the century.

PROF. DOCHO BOJHAKOV: I had the privilege of reading Lubomir Halachev's novel "Portrait of an Unknown Woman", so to speak, still in manuscript. A novel written in the traditions of good classical literature - with a clear plot, a strong message and a gallery of dense, exciting presented images. The author has chosen the main part of the action in the novel to take place in a dark time for Bulgaria - the 50s of the 20th century. The time in which the foundations of the Stalinist type of communism were ruthlessly laid in our country. However, the compositional framework is closed between the prologue of 2015 and the epilogue of 2016, i.e. the events echo in our days. the human traumas associated with them. In order to realize his idea, Lyubomir Halachev focuses the events in an interesting environment for fictional research - that of artists. The leading characters in the novel are students and teachers from the former art academy. This intellectual environment fulfills the function of a kind of litmus, with the help of which the complex processes in the Bulgarian society of that time are manifested.

Particularly interesting is the plot line, tracing the entry into art of the main characters, Andrei and Alexander, and their further realization. There are many powerful moments here about a young person's first encounter with art and the opportunities that open up to express oneself through it, about early conformity and the painful urges to overcome it, about youthful friendship and love, about betrayal and loyalty, about vocation and recognition in one a time doomed to political stagnation.

The strength of the novel "Portrait of an Unknown Woman" is the author's ability to penetrate deep into historical time and discover there passions and conflicts that are still relevant today. As I have already mentioned, it is one of the most controversial and tragic periods of the new Bulgarian history. Usually, returning to it, writers place their point of view somewhere outside of history and tell about the past from the position of contemporaries who know the historical outcome. Lyubomir Halachev chose another approach. He tries to understand the course of time and people , lived in it. To suffer, to love, to be torn by doubts and temptations, together with the characters about whom he tells. To make readers accept them as real human faces, and not as literary mirages. The author seems to be personally reincarnated in each event and dissolves his own sensibility into each individual image. Such writerly empathy respects, makes you trust the offered fiction yat, helps you find the marks of real life in it.

In his novel, Lyubomir Halachev does not judge, does not moralize, does not give unequivocal answers. He uncovers, like an archaeologist, the cultural layers of the story he tells to remind us that man is always a victim of his character – the good to his goodness, the bad to the evil that possessed him. But, before taking after the power of their destiny, each of them had the right to choose. This is also the most important idea of ​​the novel "Portrait of an Unknown Woman" - the need to make a moral choice in an immoral time. And to pay for that choice, even at the cost of your failed life.

PROF. LYUBOMIR HALACHEV

Prof. Lyubomir Halachev graduated from VGIK, Moscow, in 1972. In 1974, he devoted himself to education in cinematography at NATFIZ. Since 1975, he has been working at "Vreme" Studio as a cameraman and director of documentary and popular science films. In 1991, he founded "Kodiak" - a production company, which was later renamed "Kodiak Film". One of the founders of The Association of Film Producers Works as a director, producer and writer of documentaries and television dramas.

He specialized in Poland, Italy, France and Denmark. He was a visiting lecturer in Singapore. Leader and lecturer of seminars and workshops in European programs, member and chairman of the jury of Bulgarian and international festivals. Professor, Doctor of Art Studies. Dean of the Faculty of Screen Arts of NATFIZ (2005-2011) and Rector (2011-2015). He is currently teaching "Documentary Cinema" to the students of "Cinematography" and "Production" in the master's program "Management in Screen Arts".

He has created more than 100 short films with numerous awards at Bulgarian and international festivals. He is the author of dozens of articles, 8 books in the field of cinema and television and 6 books of short stories.

e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

ПРОФ. Д.Н. ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ, „ПОРТРЕТ НА НЕПОЗНАТА ЖЕНА"

Проф. д.н. Любомир Халачев представя последния си роман „Портрет на непозната жена".  Събитието ще се състои на 29 ноември (вторник) от 18.00 ч. в Аулата на НАТФИЗ, ул. „Ст. Караджа" №20.

ИВАН ГРАНИТСКИ: Сигурно е, че новият роман на Любомир Халачев „Портрет на непозната жена" ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между които трябва да изтъкнем романът „Сънувам кино", сборника с ловни разкази „Спомен за лисицата" и блестящата публицистика „Шапката на Ниночка" сега предлага на интелигентната публика роман с интересна и увлекателна фабула и зареден с многопластови художествени инвенции и идеи. Лайтмотивът на романа е вечната тема – борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран – пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои – художници – авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50-те години на XX век до края на века.

ПРОФ. ДОЧО БОДЖАКОВ: Имах привилегията на прочета романа на Любомир Халачев „Портрет на непозната жена", така да се каже, още в ръкопис. Роман, написан в традициите на добрата класическа литература – с ясна фабула, силно послание и с галерия от плътни, вълнуващо поднесени образи. Авторът е избрал основната част на действието в романа да се развива в едно мрачно за България време – 50-те години на ХХ век. Времето, в което по безмилостен начин у нас се полагат основите на сталинския тип комунизъм. Композиционната рамка обаче е затворена между пролог от 2015 година и епилог от 2016 година, т.е. събитията отекват и в наши дни. Този сполучлив похват очертава още по-ярко и релефно контура на драматичното минало, позволява ни да осмислим от днешен ракурс неговите духовни конфликти и свързаните с тях човешки травми. За да осъществи замисъла си, Любомир Халачев съсредоточава събитията в интересна за белетристично изследване среда – тази на хората на изкуството. Водещи персонажи в романа са студенти и преподаватели от някогашната художествена академия. Тази интелектуална среда изпълнява функцията на своеобразен лакмус, с помощта на който се проявяват сложните процеси в българското общество от онова време.

Особено интересна е сюжетната линия, проследяваща навлизането в изкуството на основните персонажи, Андрей и Александър, и тяхната по-нататъшна реализация. Тук има много силни моменти за първата среща на младия човек с изкуството и откриващите се възможности да се изразяваш чрез него, за ранния конформизъм и мъчителните пориви за преодоляването му, за младежкото приятелство и любовта, за измяната и верността, за призванието и признанието в едно обречено на политическа стагнация време.

Силната страна на романа „Портрет на непозната жена" е в умението на автора да прониква дълбоко в историческото време и да открива там страсти и конфликти, актуални и днес. При това, както вече споменах, става дума за един от най-спорните и трагични периоди от новата българска история. Обикновено, връщайки се към него, писателите поставят гледната си точка някъде извън историята и разказват за миналото от позицията на знаещи историческата развръзката съвременници. Любомир Халачев е избрал друг подход. Той се опитва да разбере хода на времето и хората, живели в него. Да страда, да обича, да се разкъсва от съмнения и изкушения, заедно с персонажите, за които разказва. Да накара читателите да ги приемат като реални човешки лица, а не като литературни миражи. Авторът сякаш се превъплъщава персонално във всяко събитие и разтваря собствената си чувствителност във всеки отделен образ. Подобна писателска съпричастност респектира, кара те да се отнасяш с доверие към предлагания белетристичен свят, помага ти да откриеш белезите на реалния живот в него.

В своя роман Любомир Халачев не съди, не морализаторства, не дава еднозначни отговори. Той разкрива като археолог културните пластове на историята, която разказва, за да ни напомни, че човек винаги е жертва на характера си – добрият на своята доброта, лошият – на злото, което го е обладало. Но, преди да поеме след силата на съдбата си, всеки от тях е имал право на избор. Това е и най-важната идея на романа „Портрет на непозната жена" – необходимостта да направиш морален избор в едно неморално време. И да платиш за този избор, дори с цената на проваления си живот.

ПРОФ. ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ

Проф. Любомир Халачев завършва  ВГИК, Москва, през 1972 г. През 1974 г. се посвещава на образованието по операторско майсторство в НАТФИЗ. От 1975 г. работи в Студия „Време" като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. През 1991 г. основава „Кодиак" – продуцентска фирма, която по-късно се преименува на „Кадиак Филм". Един от основателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Работи като режисьор, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни драми.

Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми, член и председател на журита на български и международни фестивали. Професор, доктор по изкуствознание. Декан на Факултет екранни изкуства на НАТФИЗ (2005 – 2011) и Ректор (2011–2015). В момента преподава „Документално кино" на студентите по „Операторско майсторство" и „Продуцентство" в магистърската програма „Мениджмънт в екранните изкуства".

Създал е повече от 100 късометражни филма с множество награди на български и международни фестивали. Автор е на десетки статии, на 8 книги в областта на киното и телевизията и на 6 книги с разкази.

Десислава Димитрова
Гл. експерт „Връзки с обществеността",
НАТФИЗ - Национална академия за театрално и филмово изкуство
Tel: +359 889 970 059
Tel: +359 885 279 232
Tel: +359 2 9231 214
e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
ул. "Г. С. Раковски" 108А; София 1000
ул. „Стефан Караджа" № 20, ет. 2
http://www.natfiz.bg