Balkan Culture

RUSSI KARABIBEROV ART GALLERY NOVA ZAGORA

It is our pleasure to invite you to

EXHIBITION
Black and White, Colorful Hearts: Valentina, Mickey Mouse and the Palimpsests of Comics
VITA VASSALO
Curator Giuseppe Carli

February 16 – March 06, 2026
Svoboda Square, 5

This exhibition, entitled Black and White, Colorful Hearts: Valentina, Mickey Mouse and the Palimpsests of Comics, is an opportunity to examine not only the history of comics, but also the very way in which images inhabit our memory. Created in 1965 by Guido Crepax, Valentina represents the entry of Italian comics into modernity: an emancipated woman, intellectual and photographer, suspended between dream and desire, reality and hallucination. Her stories intertwine eroticism, psychoanalysis and formal experiments, fitting into the neo-avant-garde and visual culture of the 1960s and 1970s. With Crepax, comics become a mature, sophisticated language, capable of competing with cinema, literature, fashion and music. In this adult and disturbing world of imagery, Vita Vassallo brings out the quintessence of innocent comics: Mickey Mouse. But this is not just a nostalgic wink. Mickey Mouse appears in love, surrounded by hearts, immersed in a sentimental and ironic atmosphere that contrasts sharply with the erotic, sometimes dark, charge of Crepax's original scenes.

This leads to a clash of images: the black and white, authorial erotic comic, dominated by sinuous lines and almost cinematic montage, is marked by the invasion of color, by the rounded and soothing sign, by the Disney-style logo-image. Vita Vassalo intervenes in Crepax's panels as if they were a text to be visually rewritten. The comic page becomes a palimpsest: a surface, already densely narrated, onto which another, unexpected narrative is grafted. This operation clearly fits into a genealogy that extends from pop art to postmodern practices of appropriation. In the 1960s, Andy Warhol and Roy Lichtenstein had already transferred to museum walls what belonged to mass culture: comics, advertisements, commercial products. Vita Vassalo takes another step. She does not simply quote comics, but intervenes in comics that have already been written. She inserts a popular icon: Mickey Mouse. It is a universe already canonized as a work of art. This gesture recalls the practices of the 1970s and 1980s (think of Sheri Levine, Richard Prince, Mike Bidlo), where the reuse of pre-existing images becomes a critical act: it is not plagiarism, but questioning the value, authorship and distribution of images.

In this sense, Vita Vassalo seems to give visual form to what Umberto Eco describes in contemporary culture: a system of signs that quote, pollute and mock each other, no longer maintaining rigid boundaries between high and popular culture.

Giuseppe Carli

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ РУСИ КАРАБИБЕРОВ НОВА ЗАГОРА

Има удоволствието да ви покани на

ИЗЛОЖБА
Черно и бяло, цветни сърца: Валентина, Мики Маус и палимпсестите на комиксите
ВИТА ВАССАЛО
Куратор Giuseppe Carli

16 февруари – 06 март 2026 година
Площад Свобода, 5

Тази изложба, озаглавена Черно и бяло, цветни сърца: Валентина, Мики Маус и палимпсестите на комиксите, е възможност да се разгледа не само историята на комиксите, но и самият начин, по който образите обитават паметта ни. Създадена през 1965 година от Гуидо Крепакс, Валентина представлява навлизането на италианските комикси в модерността: еманципирана жена, интелектуалка и фотографка, окачена между мечта и желание, реалност и халюцинация. Нейните истории преплитат еротика, психоанализа и формални експерименти, вписвайки се в неоавангарда и визуалната култура на 60-те и 70-те години на миналия век. С Крепакс комиксите се превръщат в зрял, изтънчен език, способен да се конкурира с киното, литературата, модата и музиката. В този възрастен и смущаващ свят на образността, Вита Васало изважда квинтесенцията на невинните комикси: Мики Маус. Но това не е просто носталгично намигване. Мики Маус се появява влюбен, заобиколен от сърца, потопен в сантиментална и иронична атмосфера, която рязко контрастира с еротичния, понякога мрачен, заряд на оригиналните сцени на Крепакс.

Това води до сблъсък на образи: черно-белият, авторски еротичен комикс, доминиран от криволичещи линии и почти кинематографичен монтаж, е белязан от нахлуването на цвят, от заобления и успокояващ знак, от изображението-лого в стил Дисни. Вита Вассало се намесва в панелите на Крепакс, сякаш са текст, който трябва да бъде визуално пренаписан. Страницата на комикса се превръща в палимпсест: повърхност, вече плътно разказана, върху която е присаден друг, неочакван разказ. Тази операция ясно се вписва в генеалогия, която се простира от поп арта до постмодерните практики на присвояване. През 60-те години на миналия век Анди Уорхол и Рой Лихтенщайн вече са пренесли на музейните стени това, което принадлежи на масовата култура: комикси, реклами, търговски продукти. Вита Вассало прави още една крачка. Тя не просто цитира комикси, а се намесва в вече написани комикси. Тя вмъква популярна икона: Мики Маус. Той е една вселена, вече канонизирана като произведение на изкуството. Този жест напомня за практиките на от 70-те и 80-те години на миналия век (да си спомним Шери Ливайн, Ричард Принс, Майк Бидло), където повторното използване на вече съществуващи изображения се превръща в критичен акт: не е плагиатство, а поставяне под въпрос на стойността, авторството и разпространението на изображенията.

В този смисъл Вита Вассало сякаш придава визуална форма на това, което Умберто Еко описва в съвременната култура: система от знаци, които цитират, замърсяват и се подиграват взаимно, без вече да поддържат твърди граници между високата и масовата култура.

Giuseppe Carli